И така моят приятел, който ще наречем Милен, с когото се познаваме от деца и сме израснали заедно, един прекрасен ден реши, че след разговор в семейството, ще
започне да строи къща, вместо да купува апартамент, от така нареченото ново строителство. Логиката му, от това което той ми обясни, изглеждаше доста правдоподобна... А именно цените на новото строителство са толкова високи, че ако човек седне и направи правилна сметка, в един момент излиза съвсем малко по-скъпо да си построиш къща и то с бих казал солидна квадратура, по-голяма от тази на един мезонет... Милен успя да ме убеди в това въпреки, че аз лично не бих тръгнал да строя къща, поради простата причина, че не съм сигурен че бих издържал, на всичкото това което той прави...
Милен имаше два избора, според това, което отново той ми разказва... Единият избор е след, като премине през дългия път да си направи проект, той да му бъде одобрен, разбира се допускайки, че вече има парцел, е да си хване строителна фирма, която да му построи обекта от А до Я. Като нормален човек, който ходи на работа и е на заплата, която се използва за изплащане на ипотечния кредит, който споменах, но и да издържа семейството си Милен реши да опита именно по този път. Защо? Защото Милен реши, че по този начин ще си спести много главоболия, а и той самия не е правил такова нещо и не е наясно с много неща, да не говорим, че това се предполага, че е по малко време отнемащия вариант...
Милен прекара месеци наред в разговори с различни строителни фирми и предприемачи, в опит да избере правилната фирма и правилния човек. След като най-накрая реши, че е избрал правилния човек и правилната фирма той, като всеки нормален човек използва част от своя кредит за да му преведе аванс, подписаха договор и започна строителството. Дотук добре, ще си кажете вие какво толкова... И тук започна всичко да се обърква за моя приятел Милен, един иначе толкова спокоен и жизнерадостен човек, постепенно започна да се превръща в тъжен подскачащ нервар и кълбо от нерви...
За да не губя времето в дълги слова, само ще кажа че се наложи да се разделят предварително със строителя поради некачествено изпълнение... Добре, че успяха да се разделят по взаимно съгласие, иначе нещата отиваха към съд... И така Милен се принуди да се превърне в технически ръководител на своя обект и да търси бригади, с които да изпълнява отделните етапи... Задача, която го докара почти до инфаркт...
Защо? Ще попитате вие...
Защото явно гладът за нови обекти, било то къщи, офиси, блокове или кооперации, в нашата държава е толкова голям, че куцо, кьораво и сакато е тръгнало да се прави на строител... Кой разбирал кой не разбирал всичко живо е станало някакъв вид майстор... Между другото публикацията Постулати на Майстора е вдъхновена именно от лошия опит на моя приятел и това, което редовно той ми споделя...
Но да се върнем на родната действителност...
Моят приятел Милен е много упорит, работлив и точен човек. Когато си постави дадена цел не се предава лесно. Обаче вие си нямате понятие колко много идиоти има в тоя бранш, имам предвид строителството... Като почнеш от разните там архитекти, конструктори, строителни инженерии и всякакви хора, които уж имат образование, ценз и опит, преминеш през разните майсторя, които са с огромни претенции и безкраен апетит за пари, и стигнеш до институциите, с които неминуемо трябва да се сблъскаш за да си озакониш проекта и обекта... Всичките до един са идиоти!
Тук ще цитирам малко от мислите на моя приятел, за да обясним защо всички са идиоти:
"Архитектът, защото си мисли, че разбира всичко и смята, че ти е направил перфектния проект, което в последствие се оказва че не е вярно...
Конструкторът поради същите причини...
Майсторите защото мислят, че работят супер бързо, качествено и няма кой да ги смени, те са единствени на света, да не говорим, че работят и твърде евтино за теб...
И стигаме до техническия ръководител, който страда от шизофрения..."
Тук ще спра цитата на моя приятел, за да обясня... Както вече споменах той се принуди буквално да стане технически ръководител на обекта си, но за съжаление по закон това не е възможно и се налага да плаща на технически ръководител, който довърши тази работа, не само това но се налага да плаща и под масата на фирма, която уж да се води като главен изпълнител на обекта, а всъщност той работи с отделни бригади, практика която правят много хора... И доколкото разбрах така е поне докато получи акт 14...
Но да се върнем на най-фрапантния случай, който той ми разказа съвсем наскоро...
Отново ще се върнем на техническия ръководител, който от това което ми разказа Милен, очевидно наистина страда от шизофрения... Човек плаща на технически ръководител не само да води документацията, но и да го предпазва от липсата на опит съответно и грешки, които би могъл да допусне, защото в крайна сметка един обикновен човек, който не се занимава със строителство е нормално да не разбира от тази материя в дълбочина във всичките аспекти, и точно затова плаща на технически ръководител нали така..? За съжаление в случая на Милен, той не можа да се случи и на технически ръководител. Поради тази причина смени двама и с третия вече се примири, че просто явно няма свестни, кадърни хора, които да могат да поемат отговорност за действията и бездействието си... Последната изцепка, с която последният технически ръководител беше успял да го изкара стабилно извън нерви бе грешка свързана със стълбището на къщата, грешка, която моят приятел е предвидил, че може да се случи и му е обърнал внимание предварително, още преди да направят каквото и да било със стълбището, защото явно е успял да го измисли няколко хода напред, нещо което малко хора могат, но явно човекът наистина страда от шизофрения, защото беше му завил, че тази грешка си е негова, на Милен, че той нямал нищо общо със стълбищата, представете си... Какво да правиш с такъв човек? Аз лично, като минимум, щях да му избърша един цигански шамар... Не стига, че го е предупредил, не стига, че му плаща заплата, точно за това, точно за да го предпазва от грешки, не стига, че шизофреничното лайно е допуснало грешката въпреки всичко и накрая и пари ще иска, но да му каже,че той нямал нищо общо, това си плаче за жълта или зелена (каквато беше там) рецепта...
Не само това, но и сега щял да му помогне да оправят грешката му, представете си... Това наричам аз чиста проба шизофрения...
Изобщо от всичко, което ми разказва моя приятел, да строиш каквото и да било в съвременна България не е предизвикателство, а е просто наказание...
И все пак ако решите да правите такова нещо трябва да се приготвите за следното, което ще се опитам да обобщя в този списък:
- липса на институционална координация;
- липса на ясни и точни обусловени процеси, всяка институция тълкува законите и разпоредбите така както на нея ѝ е удобно;
- липса на контрол върху хората, които имат за задача и отговорност да изготвят приемат и утвърдят документацията и проекта на вашия обект;
- липса на какъвто и да било контрол върху институциите, ами да вижте какво стана във Варна...;
- тотално безхаберие от страна на държавата при изпълнението на обектите и стандартите, по които това става и липса на държавен контрол;
- огромното търсене е довело след себе си до един абсолютен хаос, в този сектор, при което както казах куцо, кьораво и сакато е тръгнало да прави в него какво ли не, при това с огромно самочувствие, на огромна цена, но без ясен и добър резултат...
Но има и добра страна на въпросът, която ще споделя във финалните си мисли...
Всички, които работят в този сектор си мислят, че той е бездънна яма, строителство ще има винаги, работа ще има винаги и винаги цените ще са толкова високи, защото винаги търсенето ще е толкова високо и ще изпреварва предлагането... А дали?! Простичка сметка: към датата написането на тази статия България вероятно се състои някъде от около 6 милиона души население... Минимум 2 милиона от тях са пенсионери... Остават четири милиона.. От тях да махнем деца, неработещи и други, ще останат към 3 милиона... Да допуснем че още толкова са в чужбина.. да кажем че всеки един от тези 6 милиона души печели страхотно и може да си позволи да притежава поне един апартамент и една еднофамилна къща... Това са 12 милиона обекта... Колко от тях са вече построени? Колко от тях са вече купени? Колко ще се построят тепърва? Безкраен ли е този процес?
Отговорите оставям на вас...
Моята прогноза: дори балонът да не се спука в един момент налягането му ще падне сериозно... Само че този път няма да се повтори ситуацията от 2008-2009 година... О не, този път ще има фалити и всички тези самозабравили се хора, които в момента смучат кръв ще останат на сухо... Някои от тях ще се принудят до ровят в казаните за боклук, където им е мястото...
Други ще тръгнат да се молят да ги назначат някъде на работа, ама точно тогава няма да има къде...
Когато дойде този ден великите имотни агенции, които са главните виновници за изкуственото надуване на цените на този пазар, да не говорим, че дейността им и до ден днешен не е ясно регламентирана, а са по-скоро сива зона... Та тез убавци ще почнат да изчезват толкова бързо, че за тях ще остане само един блед спомен... Самозабравилите се майсторя ще се чудят как да се преквалифицират и какво да работят за да не умрат от глад... А шизофреничните технически ръководители и инженери ще се принудят да се занимават с нещо много под нивото им за да не останат гладни...
Нали знаете... има Видьов ден за всичко...
